Да се запознаем с хомеопатията

За основоположник на хомеопатията се смята немският лекар Самюел Ханеман Роден е в гр. Найсен, Саксония през 1755г.

 Изключително любознателен младеж, на 20г. възраст вече знае няколко езика, изучава още ботаника, астрономия и метеорология. Учи медицина във Виена и Лайпциг, става доктор по медицина през 1779г. Започва да практикува, но остава разочарован от резултатите, които получава при пациентите си. Освен това забелязва, че някои практики в “модерната“ медицината не само, че не подобряват състоянието на пациента, но дори го влошават. Така той взема решение да се откаже от медицинската си практика и започва да се издържа с преводи на книги, преподаване на уроци по чужди езици и писане.

Превеждайки едно ръководство по медицина на професор Уйлям Кулен, той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора, (която тогава се използвала за лечение на малрия) се дължат на горчивия и вкус. Д-р Ханеман се усъмнил в това твърдение и решил експериментира да изпие извлек от хининова кора. В резултат Ханеман получил всички симптоми на маларията, но без да е болен от нея.

Така той стига до прозрението, че ако едно вещество предизвиква определени болестни симптоми върху здрав човек, то същото вещество може да се използва за лечение от болести, които имат същите симптоми. Ханеман нарича този метод хомеопатия (homos – подобен, pathos-страдание) Така той поставя първия постулат на Хомеопатията - подобното лекува подобно.

Доктора започва да експериментира с най-различни вещества. Тъй-като много от тях са отровни и вредни за организма, той започва да ги разрежда. Така вредните вещества разредени до безкрайно малки дози, не са в състояние да навредят на организма по никакъв начин, но запазват възможността да помагат за излекуването му. Това е и другият принцип на хомеопатията – принципа на безкрайно малките дози. Всички експерименти или както ги наричат в хомеопатията доказвания биват старателно систематизирани и публикувани в научни трудове. 

Много бързо този нов метод набира много последователи, които започват да развиват хомеопатията като отделна медицина със собствени философски възгледи различни от тези на стандартната медицина така наречената алопатия. Най-важният е, че човешкият организъм е създаден като самостоятелно функционираща система със свои собствени защитни механизми (имунна система), която се нуждае единствено от храна, вода, слънце и въздух. Ако се появи някаква болест, това е знак, че има нарушение в нормалните жизнени функции на организма.

В хомеопатията се цели да се стимулира организма, да се активизират неговите защитни механизми за да може той сам да се справи с болестта.